Повечето мигренозно болни се нуждаят от профилактично/потдържащо лечение за главоболието си. Идвайки при лекаря те в повечето случай вече са опитали много медикаменти който не са успели да им помогнат, или поне не по начина по който са очаквали. Давайки приоритет на силата на главоболието и съпътстващите го симптоми лекарят винаги може да прецизира медекаментозното лечение. Разумно е наркотичните вещества да се оставят за един по-назаден етап от лечението и то при условие, че пациентът не се повлиява от ненаркотичните медикаменти. При някой от страдащите продължителните съпътстващи симптоми, като например продължителното гадене и/или повръщане могат да “инвалидизират” личността в много по-голяма степен отколкото главоболието само по себе си. В такива случай антиеметичните препарати имат значим ефект като добавка към аналгезичната терапия. Sumatriptan и dihydroergotamine са много по-скъпи от другите антимигренозни агенти, но за това пък при тях има добре изразено повлияване при лечението на средно-тижките и острите форми на главоболие. Някой от страдащите претърпяват така нареченото “рекуширащо” главоболие, поради прекомерното ежедневно използване на анаглитици и/или други медикаменти. В този смисъл обучението на пациентите към самонаблюдение и самооценка и отбягване на тригериращите фактори е важен елемент от ефективната терапия на мигрената. 

При пациентите с нетретирана мигрена се регистрират по-високи нива на заболяемост и съответно се плаща по-висока цена за опазване на здравето им, в сравнение с тези третирани навременно. 

  Изтегли пълният текст в PDF формат